Спомен за моите тъжни проститутки

Последната книга на Габриел Гарсия Маркес и непубликувана на български език досега. Тя по особен начин затваря творческия път на своя автор, много вероятно — съвсем съзнателно и целенасочено, защото друга след нея няма.
В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче.
Романът е наполовина разказ за тази първа и последна любовна история от живота на главния герой, наполовина връщания към разнообразния му сексуален живот, наполовина анализ на любовта per se, наполовина анализ на старостта, наполовина анализ на щастието, наполовина криминален роман и още няколко половини (които станаха доста повече от две, но при Гарсия Маркес човек никога не знае предварително). И все пак „Спомен за моите тъжни проститутки“ е един хубав роман за чистата любов.
Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила „магически реализъм“. Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 година. Освен писател, е също журналист, и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“, „За любовта и други демони“, „Няма кой да пише на полковника“, „Есента на патриарха“, „Генералът в своя лабиринт“.